Цикория
Cichorium inthibus L.
Други наименования: синя жлъчка, бърдоква, гвачка, дива радика, жилаво цвете, злъчка, свинок.

Описание:

Цикорията е многогодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, покрито с власинки или голо. В горната си част е разклонено. Високо 20-100 см. Приосновните листа са събрани в розетка на къси дръжки, ланцетни, нарязани до наделени. Стъблените листа са приседнали със закръглени или стреловидни ушички, обхващащи стъблото. Дълги са 7-30 см, широки 1-12 см. Цветовете са светлосинии, понякога бели или розови. Цветните кошнички са единични или по няколко, на къси дръжки или без дръжки – приседнали в пазвите на листата. Цъфти юни-октомври. Плодчетата са яйцевидни, дълги 2-3 мм с хвърчилка от къси люспички. Коренът е дълъг, месест, вретеновиден, задебелен, кафяв. При културните растения коренът може да бъде във вид на едър кореноплод.

Разпространение:

Ботаническото латинско наименование „Cichorium” e свързано с нейното разпространение и произлиза от гръцките думи „kio” – вървя и „chorion” – поле. Расте из равнините, предпланините и планините, по сухи тревисти места, край пътища и железопътни трасета, като плевел из нивите с културни посеви. В диво състояние цикорията е разпространена в цяла Европа – своята родина, в Северна Америка, Китай и Австралия, където е натурализирана. У нас расте навсякъде, до 1000 – 1500 м н.в.

В много страни цикория се отглежда и е разпространена като културно растение заради листата, които се консумират сурови в салата и заради корените, които се използват като добър заместител на кафе. Създадени са продуктивни сортове, от които най-популярни са: „червена цикория” – отглеждана главно в Италия; „захарна цикория” – тя е с плътно събрани листа, наподобяваща салатна маруля; „белгийска ендивия” – отглеждана в Холандия, Испания, Великобритания и Франция, където се нарича „бял лист”. Цикория се отглежда и в САЩ и Русия, макар и не толкова много. Белгия изнася бял лист за над 40 различни държави. Франция е най-големият производител на култивирана цикория.

Съдържание:

Корените на дивата цикория съдържат до 40% инулин, а на културните сортове – до 68% (в сухо вещество). В корените се съдържат и захари, белтъци, мазнини и разтворими влакнини. Това ги прави добър хранителен продукт. В корените се съдържа и уникалния гликозид интибин, характерен само за този род, а също така и други биологичноактивни вещества.

Листата и стъблата са особено богати на витамини. Освен витамин С, витамин Е, витамин К и витамин РР, те съдържат почти всички витамини от групата В – В1, В2, В3, В5, В6 и В9 (съответно – тиамин, рибофлавин, ниацин, пантотенова киселина, фолиева киселина). Листата съдържат минерални вещества – соли на натрий, калий, магнезий, калций, желязо, фосфор; захари, белтъци и др. Съдържат и биологичноактивни сескитерпенови лактони (лактуцин и лакукопикрин), горчивият алкохол тараксастерол, и цикориенова киселина. Цветовете съдържат кумариновия глюкозид цикоринин. В семената се съдържат мазнини, скорбяла и един протокатехинов алдехид.

Лечебни качества:

Лекарственото приложение на цикорията е известно от древни времена. В Средновековието и днес цикория се отглежда и използва като лечебно средство в католическите манастири на Европа.

Нашата Народната медицина прилага цикорията в много случаи на болести и болестни състояния. Най-често се използва за възбуждане на апетита и подобряване функцията на стомаха и червата при гастрити, ентерити и колити. Цикорията притежава жлъчегонно и пикочогонно (диуретично) действие и се използва при болести на черния дроб (жълтеница, цироза), пикочния мехур и бъбреците.

Цикорията се използва още: за лекуване на отоци от сърдечен произход, при повишена нервна възбудимост, истерия и хипохондрия; като слабително средство, за снижаване нивото на кръвната захар при диабет, при хемороиди, подагра и виене на свят, при кашлица и треска, като глистогонно средство. Външно се използва за лечение на открити рани, порязвания и натъртвания.

Кафе от корени на цикория:

Корените се почистват, измиват, нарязват на парченца и се сушат на проветриво място докато станат хрупкави, след което се пекат в силна фурна, докато придобият кафяв цвят. След като се охладят се смилат на кафемелачка. Кафето от цикория се съхранява и се приготвя, както обикновено кафе.

Източник: проф. Пенчо Далев, от книгата "Диворастяща храна. Здраве от природата"

От къде да купим Цикория?

Цикория на прах, както и инулин от цикория можете да намерите в "Здравница".

Можете да направите Вашата поръчка онлайн. "Здравница" доставя своите продукти до България, Европа, САЩ, Канада, Австралия, Израел и Тайланд.

Цикория можете да закупите и на място в търговските обекти на "Здравница":

Здравословен магазин "Здравница"
гр. София, ул. Неофит Рилски 23, тел.: 02 483 73 42

Здравословен магазин "Здравница"
гр. София, ул. Одрин 74, тел.: 02 423 09 14