Обикновеният кисел трън (Berberis vulgaris) има много лечебни свойства. След беритбата той може да се съхранява заедно с гроздовете при обикновени условия продължително време /до 30-40 дни/, без да се повреди от спарване или плесенясване.
Той е богат на захари, целулоза, пектинови и дъбилни вещества, а също и на минерални соли. По количество на органични киселини билката е на първо място, от тях идва и киселият му вкус. Те допринасят за възбуждане на апетита и за утоляване на жаждата. Високи са стойностите и на ябълчната киселина. На високото съдържание и на магнезиеви соли се държи до известна степен и разхлабващото му действие, особено на плодчетата му.
По съдържание на витамин С, киселият трън също е първенец. Това прави соковете от него да действат особено ободряващо.
Благодарение на калия и желязото, билката е подходяща и за сърцето, и изобщо за сърдечно-съдовата система.
От младите листа и кората на храста /киселият трън е храстовидно растение/, които са богати на гликозиди и алкалоиди, сред които берберин, колумбелин, ятрорицин и др., се приготвят различни билкови продукти. Те са подходящи при разстройства на храносмилателната система, подагра, бъбречни болести, язва, ревматизъм и др.
Плодчетата на киселия трън са много подходящи за деца и подрастващи, за възстановяване след боледуване, при температурни състояния, при големи физически натоварвания и при всички състояния, които изискват повишени дози витамин С, пише в "Горски плодове: храна и лечебно средство".
Натуралният пресен сок, сиропи, както и домашно приготвени конфитюри и мармалади също са източник на витамин С.
Поради високото съдържание на дъбилни вещества плодовете и приготвените от тях продукти действат затягащо, а заради органичните киселини - леко антисептично. Киселините повлияват много добре и на алкално-киселинното равновесие на организма. От изсушените плодове се приготвя чай, който действа благоприятно на лигавицата на устата и венците, както и брашно от кисел трън /да не бърка с брашно от бял трън/.
Плодчетата могат да се консумират и пресни. Те се препоръчват при недостиг на витамин С, възпалителни жлъчни болести, болести на далака и черния дроб, при коремни колики /имат спазмолитично действие/. Също така действат противотемпературно, успокоително и противомикробно.
Листата се употребяват при недостиг на витамин С, при ангини и дизентерии.
Плодчетата на киселия трън в смес с плодовете на обикновената хвойна и други билки се препоръчва при холецистит, холангит и хепатит.
Запарка от кисел трън
Взема се половин чаена лъжичка цели плодчета или ситно нарязана кора се запарват в 200 мл. вряща вода. Дневно се изпиват от 1 до 3 чаени чаши.
Настойка от кисел трън
Взема се 1 чаена лъжичка цели плодчета или нарязани пресни листа и се заливат с 200 мл. студена вода. Стои 2 часа. Дневно се изпиват 2-3 чаени чаши.
Сок от кисел трън
Плодовете се задушават с малко вода и се изстискват през марля. Полученият сок е много кисел и обикновено се поднася, овкусен с мед.
Отвара от кисел трън
Измитите плодчета се пускат в кипяща вода и се варят 10-20 минути захлупени. Оставя се да изстине в похлупения съд. Отварата се прецежда и се поднася с или без мед/захар.
Вино и оцет от кисел трън
Вземат се 1 кг. плодове и се заливат с 3 литра вода, 1 кг. захар и стоят 15-20 дни в отворен буркан. От време на време се разбъркват, за да се разтвори захарта. Бърка се дълбоко, до дъното, защото захарта най-често се утаява на дъното и става на кюлче. След това виното се прецежда през гъста кърпа и цедка, и се налива в дамаджани. Между течността и отвора на дамаджаната се оставя празно място. Затваря се с тапа, през която минава маркуч, така, че да не се допира до течността. Другият край на маркуча се потапя в съд с вода. Така виното ферментира за втори път. При този процес от тръбичката излизат газове, които образуват мехури във водата. Това показва, че ферментирането е започнало. В хладно помещение ферментацията продължава повече от 20 дни, а при стайна температура- с 3-4 дни по-малко. Виното се прецежда през гъста кърпа и се налива в бутилки, които се затварят и се заливат с парафин/ червен восък. Държат се в легнало състояние. Дрождите от първото прецеждане се заливат отново с вода и се слага толкова захар, колкото са дрождите. Технологията е същата. Получава се силен плодов оцет от кисел трън.