Съветите са на д-р Людмила Емилова.
В източната медицина често древните лекари са лекували с магически напитки. Една от тях е била прясно изцеден сок от цвекло, ябълка и джинджифил. Тази магическа напитка буквално вдигала на крака слаби, болнави, изтощени от боледуване хора, тя е действала като концентрирана инжекция витамини, соли, фибри, фитохимикали.
С нея са лекували болни от подагра, рак на стомаха и белия дроб, с болести на бъбреците, очите и панкреаса. В добрата стара Европа вместо джинджифил слагат в сокоизстисквачката моркови, но защо пък да не сложим и парченце джинджифил, която ще направи напитката пикантна и леко лютичка , а може да добавим и парченце лайм, и магданоз или кориандър.
В много хранителни терапии срещу анемия, рак, белодробни заболявания и болести на кръвта е включен сок от цвекло в различни комбинации. Неслучайно той прилича по цвят на кръвта - прочиства кръвоносните съдове и ги укрепва, стимулира производството на червени кръвни телца. Това е благодарение на безценните фитохимикали, магнезий, желязо и калий, като и цял букет витамини в състава му.
Цвеклото съдържа и добро количество бетанин - биоактивно вещество, което потиска възпаленията, укрепва имунните клетки и прочиства черния дроб, жлъчката, регулира работата на панкреаса.
Големи количества сок от цвекло може да причинят колики, гадене, болки в стомаха, защото то съдържа много фибри. Затова “избухливият” характер на цвеклото се комбинира най-добре с “уравновесения” характер на ябълката и направо “непукизма” на морковите. Както и с благия нрав на краставиците. Да го кажем по-ясно: за цвеклото, което притежава концентрирана сила да чисти организма важи едно от правилата в медицината: дозата прави отровата. Точната доза лекува. Затова точните дози пресен сок от цвекло в съчетание с ябълка и морков са истинско лекарство. Пропорцията на съставките е в полза на морковите и ябълките.
С цвекло може да се правят не само топли предястия и салати, веган пици и разядки, а и квас. Да, квас от цвекло. В кваса от червено цвекло, наречен „червена кръв от природата“ се съчетават лечебните качества на цвеклото с естествената ферментация и пробиотичните бактерии, резултат от нея. Давали са кваса на войниците, воювали по време на химерната епидемия, както и на хора изтощени от болести, хора със храносмилателни проблеми, с високо кръвно и запушени кръвоносни съдове, с болен черен дроб, раково болни и хора с тежки алергии. Тази напитка е детоксикираща, енергизираща, вкусна и толкова полезна в сезона на настинките и вирусите!
Ето как се прави според руската национална кухня квас от червено цвекло:
Обелете цвеклото (ако е от органично земеделие само го измийте грижливо) и го нарежете на кубчета. Сложете го в чист голям буркан - до 3 л, добавете две лъжици морска сол, и кафена чашка цвик от истинско кисело мляко. Нарязаното цвекло трябва да запълва една трета от този буркан.
Цвик можете да си направите като прецедите през марля една кофичка кисело мляко, в която сте сигурни, че има Лактобацилус Булгарикус. Течността от прецеждането е цвик. Може да се използват и пробиотични капсули, ако не консумирате кисело мляко.
Долейте с изворна или слабо минерална вода като оставите няколко пръста празни до повърхността и сложете капак, но не плътно, за да влиза малко въздух. Сложете буркана на топло място и разбърквайте с дървена лъжица два пъти дневно. От дъното започват да се надигат мехурчета, това значи че процесът на ферментация е в ход. Понякога се образува утайка на повърхността, която прилича на плесен и която трябва да бъде махната.
След 7-10 дни квасът е готов. Но винаги зависи и от температурата и качеството на цвика, така че може и по-дълго да чакате. Вкусът му е приятно солен, а цветът наситено червен. Може да се наложи да почакате и повече. Понякога може и да не се получи, особено ако го правите с вода от чешмата, в която има хлор или ако има загниваща част от цвеклото. Тогава квасът има дъх на гнило и трябва да се изхвърли.
Можете да обогатите рецептата с кори от портокал, ако не са пръскани, или с лимонова трева.
