У нас и на Балканите неправилно използваме чесъна, като го хапваме в големи количества, твърдят специалисти. В Средна Европа напр. за ароматизиране на ястия само се натърква със скилидка чесън съдът, който ще се полза. Той не трябва да се пържи в мазнина, тъй като губи от ароматните си свойства.

Има и ястия като попска яхния, в които се слагат много скилидки. Ястията с чесън не бива повече да се консумират при заболявания на черния дроб, жлъчката, бъбреците, при увеличена стомашна секреция. При подобни страдания, е по-добре да се използват 1-2 капки от олиото, в което е киснат малко чесън.

Ето как се приготвя: 50 гр. едро нарязан чесън се поставя в тъмно стъкло и се залива в 250 мл. олио или зехтин, затваря се добре и се оставя да кисне в продължение на 7 дни.

Практика е по нашите ширини да има много и различни рецепти как се ползва чесънът при простудни и други заболявания. Сокът от чесън се употребява при грип, регулира кръвното налягане и работата на храносмилателната система. При глисти, острици и др, се правят клизми вечер. Вземат се 2 глави стрит чесън, 2 гр. сол и 100 мл. хладка вода.

Извлек от чесън /1:10/ се прилага като инхалации при заболявания на горните дихателни пътиша и астма.

Чесънът е полезен и при високо кръвно, атеросклероза и при метеоризъм /газове, подуване на корема и червата/. В тези случаи се прави следния извлек: 2 луковици чесън, по 10 гр. цвят от жълт кантарион, надземната част на очиболец и листа от мента се поставят в 500 мл. ракия, която е 95 градусова, кисне 7 дни, като се разклаща 1-2 пъти дневно. Пази се в тъмни буркани и на хладно място. Пие се по 20 капки 3 пъти дневно преди хранене.

Чеснова кашица с малко сол се употребява външно при главоболие, екземи, краста.

За предпазване от слънчев удар или ако вече се случило т.нар. "слънчасване" се прави следната смес: 1-2 скилидки чесън,счукан със захар, 1 суп.л. оцет и 200 мл. вода. Дневната доза е 2-3 пъти дневно по 1 суп.л. Освен това с чесън се натърква и главата.

Неприятният мирис на чесън се отстранява от устата чрез дъвкане на магданозови листа, а от съдовете - чрез киснене и измиване с коприва.

Избирайте винаги по-малките скилидки чесън, те са по-люти.

Чесновото етерично масло е богато на алеин, което е безмирисно и на други сяросъдъргащи вещества. В него се съдържат още фитостерини, които действат срещу високо кръвно и атеросклероза, както и захари и органични киселини.

Сушеният чесън също е много полезен. Той издържа няколко месеца, без да изгуби от полезните си свойства, ако е опакован, напр. в целофан.

От пресните луковици на чесън пък се правят туршии.

Между най-древните подправки и лечебни средства се отнася и чесънът. Той е използван от египтяни, елини, траки, римляни. Гърците обаче го смятали за храна на бедните. Освен това не допускали в храмовете на Афродита лица, които миришат на чесън. Пак в гръцки източници откриваме съобшения, че траките консумирали много чесън, защото в страната им било студено.

Питагор нарича чесъна "цар на подправките". С него приготвяли "муски", които носели на гърдите при епидемии. Смятало се, че скилидките или целите луковици предпазват от злите духове. Тази традиция я има и в България, където в някои райони скилидки чесън ги поставят върху шапките на бебетата, заедно със сини мъниста. В други райони провесват глави лук по домовете, за да предпазват от зли очи.