Първият учен, който изследвал и оповестил антибиотичните свойства на магнезия, е френският хирург и професор по медицина Пиер Делбет (Pierre Delbet).

През 1915 година, търсейки разтвор за промиване на раните на войниците, той открил, че обикновено използваните антисептици в действителност унищожават тъканите и задълбочават инфекциите, вместо да предпазват от тях. Във всички негови тестове магнезиевият хлорид дал най-добри резултати. Оказало се, че той е не само безопасен за тъканите, но също значително стимулира активността на левкоцитите и фагоцитозата, а благодарение на това - унищожаването на болестотворните микроби.

По-късно д-р Делбет провел експерименти с вътрешно приложение на магнезиев хлорид и стигнал до извода, че това съединение силно стимулира имунната система. В неговите експерименти фагоцитозата нараствала до 333 процента. Това означава, че след приемането на магнезиев хлорид, същото количество бели кръвни телца унищожават над трикратно повече микроби, отколкото без него. Постепенно професор Делбет установил, че магнезиевият хлорид е ефективен при лечението на много болежки, в това число:

- болести на храносмилателния тракт, като възпаление на дебелото черво и проблеми с жлъчката, болестта на Паркинсон;
- акне, екземи, псориазис, брадавици и сърбеж по кожата;
- импотентност, хипертрофия на простатата;
- проблеми с централната нервна система и кръвообращението;
- астма;
- сенна треска;
- уртикария;
- анафилактични реакции.

Допълнително, с приложението на магнезиев хлорид, ноктите и косата ставали по-здрави и по-силни, а жизнената енергия на пациентите се увеличавала.

Професор Делбет установил също, че магнезиевият хлорид много добре предпазва от рак и лекува предракови състояния - такива, като левкоплакия, хиперкератоза и хроничен мастит. Епидемиологични изследвания потвърждават, че в райони с богата на магнезий почва се наблюдават по-малко случаи на ракови заболявания, отколкото там, където съдържанието му в почвата е ниско.

Друг френски лекар, д-р А. Нуву (A. Neveu) (15), използвайки магнезиев хлорид, излекувал за два дена няколко пациента болни от дифтерит. Публикувал също резултати от лекуването на 15 случая на заболяване на Хайне-Медина (полио), които били излекувани за няколко дена, с тази забележка, че лечението е започнато веднага или скоро след началото на парализата. Д-р Нуву констатирал, че магнезиевият хлорид е ефективен в лечението на:

- астма, бронхит, възпаление на белите дробове, емфизем;
- възпаление на гърлото, възпаление на сливиците, пресипване;
- обикновена настинка, грип;
- коклюш, морбили, рубеола, заушка, скарлатина;
- отравяния, гастроентерит;
- циреи, абсцеси, възпалени рани от набождане, инфектирани рани;
- възпаление на костния мозък.

В по-близко минало доктор Раул Вергини (Raul Vergini) и други потвърждават тези по-ранни резултати и прибавят към списъка с болести и състояния, поддаващи се на действието на магнезиевия хлорид, следните: остри астматични пристъпи, шок, тетанус, херпес, херпес зостер, остър и хроничен конюнктивит, оптичен неврит, ревматични заболявания, алергични заболявания и синдром на хронична умора. Забелязано е също положителното му влияние в лечението на рак. Във всички случаи магнезиевият хлорид давал по-добри резултати, отколкото другите съединения на магнезия.

Магнезият е много важен за нормално функциониране на нервната и сърдечно-съдовата система, а също играе голяма роля в над 300 ензимни реакции и в производството на енергия. Марк Сиркъс твърди:

"Магнезият е най-важният минерал поддържащ правилното електрическо равновесие и осигуряващ несмутен метаболизъм в клетките. Магнезият е вторият най-често срещан в клетките и четвъртият най-често срещан катион в организма. Той е вътрешноклетъчен модулатор на електрическата активност на клетките. Неговият дефицит в организма означава катастрофа за живота на клетката, но този факт не е общоизвестен."

Та нали на клетъчно ниво започва здравето и болестта? Сиркъс казва също: „без магнезий няма енергия и движение, въобще няма живот“.