Юлия Стоянова е биолог, с медицинско образование. Работи в областта на вирусологията, имунологията, генетиката и други лабораторни дисциплини при активен контакт с различни групи пациенти. Автор е на много книги сред които „Как да сме здрави", "Как да се защитим от сезонен и свински грип", "Коронавирус и сезонен грип", "Здраве и ферментирали живи храни", преводач е на книгата "Без болка" /издателство "Сиела"/.

Храносмилателната система е дом за повече от 500 различни вида бактерии, които са част от нормалната микрофлора. Те принадлежат условно към три основни групи микроорганизми:
- Полезни – влияят благоприятно върху организма. От достатъчното им количество се определя работата на храносмилателния тракт и имунната система.
- Условно патогенни – при нормални условия не предизвикват заболяване, но ако организмът е с нарушени защитни сили, се превръщат в болестотворни.
- Патогенни – причиняват болестотворни процеси. Чревната флора е силно
податлива на външни влияния. Замърсяването на въздуха и природата от която сме част, стресът, неправилното хранене, антибиотиците, недоспиването, буквално убиват добрите бактерии в организма.

Пробиотиците са "добри" или "приятелски" бактерии за червата, като най-известни са Lactobacillus и Bifidobacterium. Експертите смятат, че повечето щамове от често изследвани видове, като Lactobacillus и Bifidobacterium, са от полза за червата, като създават по-благоприятна чревна среда. По-популярни и често срещани нормални обитатели на червата са видовете Streptococcus termophilus, Lactobacillus reuteri, Lactobacillus casei, които се смята, че поддържат доброто здраве на чревната лигавица, функциите й, подпомагат храносмилането и поддържат добрия имунитет.

Обикновено можем да ги срещнем и в качествени ферментирали продукти, например кисело зеле или кисело мляко. Тези бактерии са част от полезният състав на човешкия микробиом – сборът от всички микроорганизми, живеещи в тялото и на повърхността на един човешки индивид. Известно е, че те са дори повече от клетките в човешкия организъм.

Пробиотиците са естествени обитатели на нашата жизнена среда, често живеещи и върху самите храни. При благоприятни за развитието им условия те се размножават и се достига до ферментация. Лактобацилите например се срещат и в киселото мляко както и живеят на повърхността на плодове и зеленчуци. При естествено ферментиралите храни има наличие на достатъчно количество пробиотици, за разлика от стерилизираните и комерсиални масово произведени храни.

Друга много съществена страна от качеството на ферментиралите храни е, че те запазват абсолютно витаминното си съдържание, дори то се обогатява от ферментиращите агенти, за разлика от стерилизираните храни, при които всички микроорганизми са убити и витамините в храните – разрушени от термичната обработка. Повечето от тях имат свойството да подтискат развитието на патогени, попаднала в организма.

„Много важна е антимикробната активност на полезните бактерии в аспект безопасност на храни. Различни групи млечнокисели бактерии намират приложение като биоконсерванти. Те са основни агенти на биоконтрола на хранителни продукти, изразяващ се в използването на живи микробни клетки или на техните метаболити, за потискане на растежа на други бактерии, имащи същото местообитание, но оказващи вреден ефект.

Жизнеспособните лактобацилни клетки в хранителните продукти са типичен пример за ограничаване по естествен начин, развитието на развалящи или патогенни микроорганизми, посредством синтез на биологично активни метаболити и промени в общата среда на местообитание. Най-често използваните лактобацили в биоконтрола са: L. caseri, L. delbrueckii bulgaricus и lactis, L. paracasei, L. plantarum, L. reuteri, и L. sakei.” /Проф. Георгиева и проф. Данова, 2013 г/

Хронология на формиране на понятието пробиотик и развитието на пробиотичната концепция
(Година / Концепция)

1953 Пробиотиците имат общи съставки със зеленчуците – витамини, ароматни субстанции, ензими и вероятно други субстанции, свързани с жизнените процеси
1954 Пробиотиците се разглеждат като противоположност на антибиотиците
1955 Вредните ефекти от антибиотиците могат да бъдат избегнати чрез пробиотична терапия
1965 Пробиотиците са вещества, секретирани от едни микроорганизми, които стимулират растежа на други микроорганизми
1971 Пробиотиците са тъканни екстракти, стимулиращи микробния растеж
1973 Пробиотиците са съединения, които изграждат резистентност на организма към инфекции и не инхибират растежа на микроорганизмите in vitro
1974 Микроорганизми и субстанции, отнасящи се до интестиналния микробен баланс
1992 Жива микробиална хранителна добавка, която благоприятно повлиява организма чрез подобряване на микробния баланс
1993 Жива моно- или смесена култура от микроорганизми, която има благоприятен ефект върху организма, подобрявайки местната микрофлора
1996 Жива микробна култура или млечен продукт която здравословно повлиява организма
1997 Живи микроорганизми, приети в достатъчно количество проявяват здравословен ефект в допълнение на основното хранене
1999 Микробиални клетъчни екстракти благоприятно повлияващи здравето на консуматора
2000 Микроорганизми, транзитиращи ГИТ, благоприятстват здравословното състояние на организма
2001 Продукт, съдържащ определени живи микроорганизми в достатъчно количество, които повлияват микрофлората чрез колонизация, проявяват благоприятен и здравословен ефект върху организма
2002 Пробиотиците са живи микроорганизми, приети в достатъчни количества оказват здравословен ефект върху организма
/по доц. Георгиева и доц. Данова, 2013 г./

Въз основа на така формираната концепция, са били разработени като пробиотици значителен брой микроорганизми. Някои от тях са добавки към храната на хора и животни, други за лечение/профилактика на различни заболявания, за преодоляване на различни физиологични нарушения и синдроми. Понастоящем различен брой бактериални щамове от различни родове са разработени като пробиотици, например: Lactobacillus, Bifidobacterium, Bacillus, Streptococcus, Enterococcus, Lactococcus. В допълнение признат за пробиотик е щам дрожди Saccharomyces boulardii (Sandеrs, 2007).

„Редица щамове – класифицирани като „резидентни”са по-съвместими и по-малко антагонистични към други постоянно пребиваващи в човешкия организъм полезни микроорганизми. Това е една своебразна еволюционно закрепена микробиална асоциация с позитивен ефект върху организма-гостоприемник. Като резидентни при човека са описани следните лактобацили: L. acidophilus, L. salivarius, L. fermentum, L. gasseri, L. crispatus. Транзитиращите щамове, принадлежащи към видовете L. casei, L. delbrueckii, L. yogurti, L. brevis, L. kefir, L. plantarum, само временно пребивават в чревния тракт, но за времето на преминаване също могат да окажат положително въздействие.”/по доц. Георгиева и доц. Данова 2013 г/

Дефиницията за пробиотиците на Световната здравна организация от 2001 г е, „че това са група микроорганизми, които, когато се прилагат в адекватни количества, са полезни за здравето на организма.За за притежават тези полезни свойства, микроорганизмите трябва да са живи и достъпни в голям брой по време на консумация.

Друго изискване на пробиотиците е да могат да оцелеят в недотам благоприятните за тях условия в съдържимото на стомашно-чревния тракт на човека. Пробиотични микроорганизми са предимно от човешки и животински произход или от ферментирали храни.

Храни богати на пробиотици:

Традиционни Български:
- боза
- заквасена сметана
- кашкавал, зрял
- кисело зеле
- кисело мляко
- сирене, зряло
- ферментирало брашно
- ферментирали зеленчуци
- ферментирала каша
- ферментирало масло
- хляб с квас
- ябълков оцет

Чужди:
- бира, от кореноплодни
- какаови зърна
- кетчуп
- кефир, воден
- кефир, млечен
- квас
- кимчи
- комбуча
- мисо
- сода от джинджифил
- соев сос
- сос табаско
- темпе
- ферментирали лимони

За да могат нормално да се развиват желаните пробиотици в храните, нужно е наличието и на пребиотици.

Какво представляват пребиотиците?

Най-полезните пребиотици са несмилаемите олигозахариди фруктани и галактани. Те се намират в редица храни, например гъби, пшеница, ръж, просо,чесън, лук, аспержи, домати, артишок, цикория, мляко и др.

Пребиотиците и достатъчното им количество в околната среда са необходими за доброто развитие на пробиотиците. Съвместно те осигуряват доброто здраве на червата. Това е една от ползите на ферментиралите храни – богати са на пробиотици.

От своя страна някои от тях, например бета-глюканът, участващ в състава на клетъчната стена на дрожди от р Saccharomyces задейства и стимулира неспецифичния имунитет посредством пайеровите плаки в червата.

От къде да купим Пробиотик?

Натурални пробиотици, пребиотици и пробиотични продукти можете да намерите в "Здравница".

Можете да направите Вашата поръчка онлайн. "Здравница" доставя своите продукти до България, Европа, САЩ, Канада, Австралия, Израел и Тайланд.

Пробиотици можете да закупите и на място в търговските обекти на "Здравница":

Здравословен магазин "Здравница"
гр. София, ул. Неофит Рилски 23, тел.: 02 483 73 42

Здравословен магазин "Здравница"
гр. София, ул. Одрин 74, тел.: 02 423 09 14