Акация, изсушен цвят, Билкария, 30 гр.

Акация
Robinia pseudoacacia L.
Други наименования: бял салкъм, робиния, лъжлива акация

История и произход:

Бялата акация (Robinia pseudoacacia L.) е листопадно дърво от семейство Бобови (Fabaceae), познато със своите ароматни бели цветове и характерни висящи съцветия. Въпреки популярното си име "акация", ботанически растението принадлежи към род Robinia и произхожда от Северна Америка. В Европа е пренесено в началото на XVII век и постепенно се разпространява широко като декоративно, медоносно и полезно дърво.

Благодарение на ароматните си цветове бялата акация заема специално място в европейските традиции, свързани с пчеларството и билколечението. Цветовете са използвани традиционно за приготвяне на запарки, а акациевият мед е сред добре познатите продукти, получавани от нектара на растението.

Описание на растението:

Бялата акация е бързорастящо листопадно дърво, което може да достигне значителна височина. Стъблото е покрито със сиво-кафява, груба и дълбоко напукана кора. Младите клонки често имат характерни двойки остри шипове, образувани от видоизменени прилистници.

Листата са сложни и перести, съставени от множество овални листчета с гладък ръб. Цветовете са бели, силно ароматни и са събрани във висящи гроздовидни съцветия. Цъфтежът обикновено настъпва през май и юни, когато дървото се покрива с множество ароматни цветни гроздове. Плодът представлява плоска кафява шушулка, съдържаща няколко тъмнокафяви семена.

За билкови цели традиционно се използват предимно цветовете на растението. Те се събират по време на цъфтежа и се изсушават внимателно, обикновено на сянка или при подходящи условия в сушилня. Предлаганият от Здравница продукт представлява изсушен цвят от бяла акация.

Разпространение в България:

Бялата акация е широко разпространена в България и се отглежда както като декоративно, така и като медоносно и укрепващо почвата растение. Среща се край пътища, в паркове, градини, край населени места, по склонове и други подходящи местообитания. Видът е устойчив и може да се развива добре и върху сравнително сухи и бедни почви.

Растението не е местен вид за Европа - естественият му ареал е в източната и централната част на Северна Америка. След пренасянето му в Европа през XVII век то се разпространява широко и днес се среща в голяма част от континента, включително в България. В някои региони бялата акация се разпространява агресивно чрез коренови издънки и може да се превърне в инвазивен вид.

Бялата акация в българската народна медицина:

Цветовете на бялата акация имат дълга история на употреба в българската народна медицина. Традиционно от тях се приготвят запарки и водни извлеци, използвани най-вече при различни оплаквания на дихателните пътища. В народната практика цветовете са познати като средство с успокояващо и отхрачващо действие.

Традиционната употреба на цветовете включва и приложения, свързани с храносмилателната система, както и с някои женски оплаквания. В различни източници от българската народна медицина цветовете и други части на растението се споменават при кашлица, стомашен дискомфорт и други състояния.

Бялата акация има място и в традиционната европейска билкова практика. Ароматните цветове са използвани за приготвяне на билкови напитки и извлеци, а растението е ценено и като важен медоносен вид. Тези приложения са част от традиционната народна употреба на растението и не следва да се разглеждат като заместител на медицинското лечение.

Състав и характерни растителни вещества:

Цветовете на бялата акация съдържат естествено срещащи се растителни съединения, включително етерично масло, флавоноиди, танини и други ароматни вещества. Характерният аромат на цветовете се дължи на съдържащите се в тях летливи съединения.

Различните части на растението имат различен химичен състав. Особено важно е да се има предвид, че кората и листата на Robinia pseudoacacia съдържат токсични вещества и не трябва да се използват самостоятелно за лечебни цели. Именно поради това в традиционната употреба се предпочитат цветовете, които се считат за по-подходящата част на растението.

Внимание! Листата и кората на бялата акация са отровни. Лечението с растителни препарати следва да бъде назначено и контролирано от лекар. При традиционната употреба се предпочитат цветовете.

Акация - изсушен цвят:

Приложение: помощно средство, действа адстрингентно при катари на дихателните пътища, бяло течение и др.

Начин на приготвяне: 1 чаена лъжичка наситена дрога се залива с 200ml кипяща вода. След като изстине се прецежда и се изпива на три пъти през деня.

Опаковка: 30 гр.