Черният бъз (Sambucus nigra) е един от трите вида бъз, който вирее в България. Другите две разновидности са червен бъз и тревист бъз, който често се нарича бъзак. Други наименования в народната медицина за черния бъз са свирчовина, бъзуняк, драмбъз, селешник, мимер.

Черният бъз е дръвче с разперени клони и бяла сърцевина. Заради силното си действие върху имунната система и за енергия, бъзът се счита за българският женшен.

В народната медицина се използват и трите вида бъз, но черният бъз е най-популярен. Народният лечител Петър Димков го смята за най-силната българска билка. Той разказвал история за своя разходка сред природата и за това как бил свидетел на бой между отровна змия и невестулка – когато бозайникът бил ухапан от змията, той се шмугнал в храстите и отхапал част от кората на бъз, върнал се и удушил змията. В бележките си Димков твърди още, че лястовиците се запасяват с енергия за път, когато тръгват на юг, като ядат плодчетата бъз. Лечебни свойства имат всички части на растението – коренищата се употребяват за отвара, плодовете се използват за сок и настойка, листата са полезни на отвара или за лапи, а цветовете се правят на чай.

Плодовете са вероятно най-използваната част на черния бъз - те са богати на антицианови съединения, които съдействат за неутрализиране на свободните радикали. Те съдържат много пектин и целулоза, които способстват по-добрата дейност на стомаха и червата, действат срещу запека и подобряват чревната флора в дебелото черво. Плодчетата действат още потогонно, съдържат минерални вещества и витамини, а свойствата на гликозидните вещества способстват за понижаване на висока температура. Ако се изсушат правилно или се съхранят като сироп, витамините в тях се запазват напълно.

В народната медицина бъзът се използва срещу простудни и бъбречни заболявания, за нормализиране на високо кръвно, срещу остра кашлица, подагра, хемороиди, анемии. Поради високото съдържание на витамин С в плодовете, чаят от бъз е подходящ за пушачи и хора с отслабен имунитет.